В живописната долина на р. Русенски Лом сред множеството скални обители заема своето достойно място Басарбовския манастир – едно незагаснало кандило на вярата. Той се намира на около десет километра от гр. Русе и носи името на близкото село.
Най-ранните исторически сведения за манастира са от ХV век и ги черпим от османските данъчни регистри. В регистъра на хасове, зеамети и тимари в Никополския санджак от 1479 – 1480 г. /датиран от проф. Страшимир Димитров/ е поместен опис на тимар /землено владение/, собственост на влашкия войвода Иванко Басараб, тъст на цар Иван Александър. В този опис за първи път се споменава името на село Басарбово като “манастир Басараба”.
През 1911 г. в София е основан Комитет за старините към Народния археологически музей. Основната задача била да се създаде археологическа карта на България. За сътрудник бил привлечен Карел Шкорпил – чеху провел през 1887 и 1892 г. научни експедиции из България. През 1912 г. Шкорпил тръгва отново с експедиция по течението на Ломовете. Той посещава и Басарбовския манастир, след което дава подробно описание.
Не е известно през коя година на османското робство манастирът остава без постоянни обитатели. През 1919 г. за него се грижел благочестив русенски семинарист. Това бил бъдещият Смоленски епископ Тихон. През 1937 г. в него се настанил монах хаджи Хрисант, брат на Преображенския манастир, и започнал да го обновява. Същата година бил създаден “Комитет за постройка параклис Св. Димитрий Басарбовски”. Председател станал басарбовскиятя енорийски свещеник Петко Новаков, а един от членовете му бил Петър П. Камбуров – печатар ат Русе. Първото дело на комитета било да се построи една монашеска килия в оградения вече двор на манастира. Тя била осветена на 14 май 1937 г. и просъществувала до 1940 г. В Летописната книга на манастира четем: “ През 1940 г. стана наводнението и водата наводни целия двор на манастирчето да канарата и събори зида до килията. В нея влезе вода и наводни цялата маза... Отгоре дъждът вали, отдолу вода газя и така цял ден се мъчих из каменните стълби, докато сърцето ме вече заболя, но слава на Господа оживи ме и спаси ме Той. Амин.
И така живях два месеца в открити пещери и размишлявах, как и къде ще се преживява, като трябва да се прави вече нова жилище...”
Отец Хрисант започнал да събира дарения за манастира и за един месец събрал материали, за да бъдат построени двете килии срещу църквата. Те били завършени на 30 август 1940.
След смъртта на монах х. Хрисант на 19. 09. 1961 г. за манастира са полагали грижи: монах Партений, брат на Преображенския манастир, починал през 1982 г. в Зографския манастир. След него 19 години се грижел архимандрит Севастиян /† 09. 02. 1995 г./. Много подобрения направили протойерей Йордан Вичев, енорийски свещеник в с. Щръклево; ставрофорен иконом Недялко Мавродиев, енорийски свещеник в с. Тетово; ставрофорен иконом Минко Казаков – председател на катедралния храм “Св. Троица”. От 8 август 1993 г. до 24 юли 1999 г. в манастира живя иеромонах Иларион. Много положителни промени в манастира бяха извършени по време на игуменството на архимандрит Виктор. Днес игумен е иеромонах Емилиан. Пишейки за манастира не можем да не споменем и най-известния му обитател и вечен игумен свети преподобни Димитрий Басарбовски.

За него пише още св. Паисий Хилендарски в своята “История славяноболгарская”: “Свети Димитрия Нови в 1685 г. живял просто и бил човек мирянин, но Божият Дух диша и пребивава там гдето иска. Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала... Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил на някои хора неговите мощи и ги пренесли в село Басарбово близо до Свищов, Търновска епархия, тук дават на мнозина изцеление. Така просиял последно време тоя свети Димитрия българската земя с прост живот и за простия български народ, но Бог го прославил след смъртта му с много чудеса”.
По време на Руско – турската война от 1768 – 1774 г. мощите на свети Димитрий Басарбовски били пренесени от генерал Петър Салтиков в Букурещ и поставени в Митрополитската / днес Патриаршеска / църква “Св. св. Константин и Елена” на 13 юли 1774 г. там се намират и днес и вършат чудеса и помагат на всички, които с вяра пристъпват към тях.
В наши дни Басарбовския скален манастир е добре запазен и обгрижван. Поклонниците влизат в озеленения двор, а пътеката ги отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобни Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма житийна иконо на светеца, който е изобразен в цял ръст и около него десет житийни сцени с надписи на румънски /с кирилица/ и гръцки език.
По други каменни стъпала се стига до естествена пещера, в която е погребан монах х. Хрисант. В нея са били поставени костите на починалите братя на манастира. Преди години те били погребани на манастирското гробище и в помещението на костницата е подредена музейна сбирка.
В последните години бяха издадени три книги, които целят популяризирането на най-близкия до Русе манастир – “Богослужебна прослава на преподобния наш отец Димитрий Басарбовски”, “Преподобни Димитрий Басарбовски и неговият скален манастир до Русе” и “ Моят земен живот”.
Близо осем века по каменната стълба, водеща към скалната църква не спира потокът от хора, дошли от близо и далеч, за да запалят свещица и да се помолят Богу, в обителта, която е гордост за региона, за Българската църква и за всички християни. Повече за историята на Басарбовския манастир може да се намери на адрес: monastery.mlnk.net