Идеята за построяването на храм в русенските махали Сарая, Божковата, Селеметя и Новата махала възниква през 1921 г. Председателят на църковното настоятелство на храм “Св. Георги” протойерей Константин Терзиев, след св. Литургия предложил да се построи нов храм в отдалечените енории на храма. Създаден бил фонд “Нов храм”. През следващите години в него постъпвали даренията на християните. На 03.02.1935 г. в училище “Св. св. Кирил и Методий” по инициатива на Доростолския и Червенски митрополит Михаил било свикано общо събрание на християните от кварталите Божковата, Новата махала, Сарая и Селеметя. Събралите се обсъдили въпроса за построяване на нова църква в този район на града ида се избере комитет, който да събира средства и координира работата. Салонът на училището трудно побрал християните, дошли да вземат участие в събранието. М-т Михаил произнесъл слово за голямото значение за вярата, за един народ и нуждата от нов храм в Западната част в града, където повече от 500 семейства били затруднени да посещават неделните и празничните богослужения. В края на словото си митрополит Михаил отправил покана към всички да помогнатс каквото могат, за да се увенчае с успех това хубаво и богоугодно дело, обещавайки своята подкрепа. След него се изказали Хинчо Киров, Н. Вълчанов, Петър Камбуров и др. Всички одобрили инициативата за построяването на нов Божи дом. Решили новата църква да се посвети да българската светица “Св. Петка”. Единодушно избрали строителен комитет в състав: председател – свещ. Йордан Кръстев, подпредседатели – Н. Вълканов и П. Астарджиев, секретар – Хинчо Киров, касиер – Н. Пишев и членове – Илия Пенев, Петър Камбуров, Димитър Лясов, Тодор Петров, Марин Арнаудов, М. Кирмагов и контролна комисия:Ст. Топалов, Ив. Петров и Марин Градинаров. Мястото за новия храм било отпуснато от Русенската община, до старата порта Кунт Капъ, където е бил оградният “ митириз”. Основният камък бил положен на 27 август 1939 г. Тогава Комитета разполагал с 210 000 лв., но постоянно постъпвали дарения. Разгръщaйки запазената книга за приложниците и дарителите, където са записани стотици боголюбиви граждани, виждаме, че първия дарител е митрополит Михаил, дал пример с лично дарение. Проекта за храма бил изготвен от русенския архитект Любен Динолов през май 1939 г. Строителството започнало през същата година от местния майстор–предприемач Никола Иванов Колчев. Архитектурния проект на храма, е първият смел и сполучлив опит за реставриране на скъпата за всеки българин Кръгла или Златна Симеонова цурква в старопрестолния Преслав, която е реконструирана за първи път в скиците на архитекта при Софийския народен музей д-р Ал. Ратенов.

Русенския храм е с размери: дължина – 30 м. и ширина – 17 м. Диаметъра на кубето е 13,30м., вътрешната му височина е 16,15 м. Камбанарията с кръста е висока 22,70м. С вътрешните линии и плоскости добре хармонира красивия иконостас изработен през 1942 г. от възпитаника на русенското мебелно училище Георги Генов. От него са изработени двете певници (клироси) и двата малкои иконостаса (проскинитарии). Русенският художник Георги Каракашев нарисувал иконите на иконостаса. Други икони в храма са от Тодор Янков и Никола Пиндиков. За новостроящия се храм средства предоставили катедралния храм “Св. Троица и свещоливницата му – 488 503лв, църквите “Св. Георги”, “Св. Николай” и “Св. Богородица” общо 228 872лв. Средства за строителството отпускала неколкократно и Русенската община. Общата сума за изграждането и обзавеждането на храма възлиза на 2 295 929 лв. Храмът бил осветен от Доростолския и Червенски митрополит Михаил на 30.04.1944 г. – Неделя на Мироносиците. На отслужената вечерня Предишния ден били осветени иконите, църковната утвар и одеждите. В деня на освещаването въпреки проливния дъжд присъствали стотици богомолци. Чина на освещаването и първата св.Литургия продължили около шест часа. Богомолците получили малки късчета от владиковата риза, с която Митрополитът извършил освещаването. По време на св. литургия пял църковен хор под диригентството на Иван Амгелов. Присъствали областния директор Иван Нешев, командира на дивизията ген–майор Христофор Серафимов, помощник-кметовете Думанов и Брашованов, и др. Тържеството приключило със скромен обяд в училище “Св. св. Кирил и Методий”. Изключителна заслуга за изграждането на храма имал председателя на строителния комитет и първи свещеник при храма свещ. Йордан Кръстев. През лятото на 1944 г. храмът бил напръскан с постна боя, за да не бъде олучен при бомбандировките. Стенописите са нарисувани от проф. Никола Кожухаров, Цанко Василев и декоратора Петър Михайлов. Стенната живопис е осветена от Доростолския и Червенски митрополит Софроний на 30.06.1965 г. Част от богослужебните книги на храма са от личната библиотека митрополит Михаил.