Съществуват сведения, че преди Освобождението извън крепостната стена бил издигнат малък гробищен параклис. В касовата книга на общината на 27 юни 1867 г. е вписано плащане на дюлгери в размер на 512 гроша за “вънкашната църквица”, а след няколко седмици е закупен тефтер за “новата църква”. Вероятно става дума за параклиса, построен да обслужва гробището при църквата “Св. Георги”. В протокол на църковното настоятелство при споменатата църква от 9 май 1893 г. четем:” гробището се загради и скоро ще се завърши там параклиса “, където да бъдат опявани покойниците. Не се знае, какво е станало със старата църквица, но с протокол от 13 май 1911 г. решили да се построи гробищна църква, като се пригодят килиите в гробището, защото били солидни и удобни.Постъпило предложение и за изработка на темплото/иконостаса/ от Никола Пенев – добър майстор по столарство и от Никола Въжаров – добър майстор по копаничарство. И двамата работили при мебелния търговец Пинкас. Иконостасът струвал 2000 лв. и бил изработен от”хубав и чист чамов и липов материал, лакиран с орехово лустро, за да не се боядисва”. На 25 септември 1911 г. настоятелството решило храма при гробището на храма “Св. Георги” да се назове “Св. Възнесение Господне”, за краткост наричан “Св. Спас”. Иконописецът Янко Кузманов изографисал иконите за иконостаса. Освещаването на храма е извършено от Доростолски и Червенски митрополит Василий през май или юни 1914 г. През май 1922 г. извършили ремонт на църквата. Съборили двете странични вътрешни стаички, защото били ненужни и храмът се разширил. Боядисали стените, подовете на двете стаи застлали с циментови плочи, както в храма.Пред входа поставили джамлък/остъкление/. През март 1872 г. южно от олтарната абсида бил погребан русенския революционер Ангел Кънчев.

През 1947 г. за храм бил закупен архиерейски трон и две иконостасчета, изработени от Държавното столорско училище.Използван е липов материал. През ноември 1953 г. били преустановени погребенията в гробищата до храмовете “Всех Святих” и “Св. Архангел Михаил”. Погребения се извършвали само в гробищата при храм “Свети Спас”, което продължило до 1963 г. Храм “Свети Спас” бил филиал на църквата “Св. Георги” до 1964 г. Остава самостоятелен с протокол № 6 на Доростолския и Червенски епархииски съвет от 26 март с. Г. Същата година в него е назначен свещеник Борис Бянов Чубуров. Дворът на храма е добре подреден и озеленен. Църквата обслужва енориите на кварталите “Дружба” и “Чародейка”.