Жителите на източните русенски квартали Летен, Нови беден, Тракцията и Добруджански нямали своя църква. За богослужение, при радостни и тъжни поводи те посещавали катедралния храм “Св. Троица”. Те събрали подписка за построяване на квартален храм, която представили в Митрополията. С благословението на Доростолския и Червенски митрополит Василий, свикали граждаско събрание на21.02.1924 г. Сформирали иизбрали “Комитет за изграждане на църква в Летния и др. квартали”. За председател избрали енорийския свещеник протоиерей Тодор Нанджаров, а за секретар Иван Димитров. Съставът на комитета се променял чрез теглене на жребий на една година, като отпадали 2/3 от членовете, заменяни от други, избирани на гражданско събрание. Един от първите въпроси разгледан от Комитета бил да се изисква място за новия храм от Русенската община. Получило се разрешение за строеж в средата на площад “Тарлата” до Царивия камък. Било отпуснато място от 500 кв. м. с условие да няма зеленчукова градина и да не се огражда. Комитетът започнал да събира средства за храма, от християните живущи в кварталите. На 07.10.1925 г. били събрани следните дарения : от Летния квартал 3415 лв., от Новия беден квартал 6224 лв., от Тракцията 2129 лв. Храм “Св. Троица” отпуснал помощ от 10000 лв., а храм “Св. Георги” гр. Бяла 1000 лв. На общо събрание, проведено на 17.01.1926 г. в училище “Братя Миладинови”, на което присъствали много християни, било отчетено, че са събрани 22565 лв.Решено било да се проведе лотария или томбола с предмети подарени от енориаши и търговци, но поради кризата в държавата била отложена. През 03.1926 г. била проведена семейна среща от която се получили 655 лв. приход. Отец Панджаров изнесъл три сказки, в които подчертал значението на Църквата и нуждата от нов храм. Групи от по трима упълномощени християни обикаляла да събира средства. През 1927 г. в Земеделската банка вложили за олихвяване 56950 лв. След получено благословение от митрополит Михаил, средства се събирали и от други русески квартали и от близките села.
На 22.04.1958 г. Комитетът възложил на архитект Сава Бобчев да изготви проект за църква, по размери колкото храм “Всех Святых”. На заседание на Комитета след размяна на мисли новата църква била именувана “Успение Пресвятия Богородици” с патронен празник 28/15 август /21.05.1928 г./. Основният камък е положен от Доростолския и Червенски митрополит Михаил на 23.09.1928 г. В основите положили монети, вестници и бутилка с акт. За събитието отпечатали покани и афиши.Присъствали Русенският окръжен управител, Русенският кмет, Председателят на постоянната комисия, дарители, собственици на фабрики имного християни. Няколко дни след това започнало строителството от спечелилия търга предприемач Рашко Ковачев от с. Росиновци, Дряновска околия. До 04.1929 г. храмът е издигнат до цокъла. Светият Синод с писмо № 3432 от 09.04.1929 г. подарил за строежа на църквата камъните и тухлите от двуетажната сграда във “Врадиковата бахча”/ дн. Парк на младежта / - бивша лятна резиденция на митрополит Григорий. Поставено било условието името на дарителя – дядо Григорий, да бъде споменавано за упокой за вечни времена. Материалите извадили и пренесли на строителната площадка, но архитекта не ги удобрил и те били продадени на търг. Получилите се ями оградили с бодлива тел по настояване на Митрополията, а после ги заринали. Продължили да постъпват дарения от християните.

Група ученици коледували и събрали 1950 лева. Семейство Марийка и д-р Иларион Бурови дарили облигации от Бежанския заем на стойност 50 000 лева. Желанието на дарителите било да се създаде фонд за изографисването на храма, закупуване на църковна утвар и книги за олтара. Имената им да се споменават за вечни времена за здраве, а след кончината им за упокой. На 27 май 1929 г. бил проведен търг за завършване на храма. Той бил спечелен от братя Димитър и Ганчо Остреви. Стойностто на строителните работи била около 900 000 лева. През пролетта на 1930 г. преди покриването на храма братя Остреви се отказали и строителството продължил предприемача Съби Янков. Русенския общински съвет отпуснал помощ от 50 000 лева. До есента на 1930 г. църквата била вече покрита и на кубето и камбанарията поставили кръстове по проект на арх. Бобчев. До тях Димитър Иванов поставил гръмоотводи. Средствата били на привършване, когато дошла навременна помощ. Храм “Св. Троица” и свещоливницата й дарили 75 000 лева. През следващата 1933 г. по инициативи на диригента Сорокин катедралния хор изнесъл благотворителен концерт. Започнало изработването на иконостас от липово дърво, “което да наподоби орех” от Държавно художествено мебелно /столарско/ училище по предварително одобрен проект. Съдействие оказал директора Б. Бижев. Иконите възложили на проф. Стефан Иванов – 20 броя, и на Господин Желязков – 3 броя, които по това време изографисвали Катедралния храм. Тодор Янков изографисал 14 икони. По време на довършителните работи предприемача Янков починал. При един проливен дъжд кубето прокапало. Строителството продължил Атанас Петров. Русенската община отново отпуснала помощ от 50 000 лева. През 1933 г. се появили пукнатини под прозорците на северната стена. Събрали комисия с председател инж. Роглев, коята предложила да се разширят основите в четирите ъгъла с 90 см. През 1934 г. обковали пода с дъски, прокарали вода и варосали стените. На Благо Велеганов от Пловдив поръчали камбана с тегло 442 кг, два големи свещника, по един среден и малък, и полилей. Освещаването на храма извършил Доростолския и Червенски митрополит Михаил на 28 август 1934 г. – Успение Богородично /ст. ст./. Църквата има размери: ширина – 12 метра, дължина – 26 метра, обща покрита площ 312 кв. м. Купола е с диаметър 9,50 метра. Кръщелната и канцеларията известно време се помещавали в отдалечена частна къща. За да не се плаща наем и да са в храма изградили две помещения до входа под камбанарията. Изпълнения проект от арх. Нейчо Йорданов не нарушил съществено външния вид на постройката. Пристройката е завършена през октомври 1948 г. Стенописите са изографисани от проф. Георги Богданов, проф. Стефан Иванов и проф. Хараламби Тачев. На 2 ноември 1933 г. е открито сиропиталище “Св. Иван Рилски” на ул. “Доростол”. То се помещавало в къща от 160 кв. м. с двор от 160 кв. м., дарени от Райна Гатева, която станала първата директорка. В началото приели само 5 сирачета, но следващите години броят им нараснал. Приемали бедни и сираци от 3 до 15 годишна възраст. За тях се грижели членовете на християнското братство “Св. Иван Рилски” при храма. През декември 1950 г. сиропиталището е национализирано. През 2002 г. бяха реставрирани стенописите, а пода на храма бе застлан със специални плоскости. Обновения храм, посветен на Божията Майка ежедневно посреща много богомолци.